побити камъни, камъни, Варна

Скела и въображаемите светове

Скела е страхотно малко момче на 7 години. Той е весел и много общителен. Обича децата и се опитва да ги разбира. Изпитва понякога непознати чувства, когато се случват случки. В повечето време се забвалява с различни занимателни игри, които го отвеждат към многобройни интересни въображаеми светове.

Русолявата главица на Скела често бива захлупвана с шапка на коубой, рицарски шлем или пък маска на Спайдермен. Игривите му кафяви очички пламват, когато играта стане много занимателна. Странни звуци изпълват пространството, когато Скела се превръща в един от любимите си герои.

– Как така?- каза учителката  – Децата играха на двора и всичко е наред. Ще се обадя на родителите му.

Скела се чудеше какво става, като че ли нещо лошо се е случило на двора. Преди 10 минути той и още три момченца играеха на “Спайдермен спасява света“. Започна трескаво да оглежда класната стая и забеляза, че Стоун, го нямаше. “Когато бяхме на двора и играехме Стоун отиде зад спортната зала. Дали не се е случило нещо?“  – помисли си Скела. Беше му някак притеснено. Искаше му се да зърне Стоун за миг и да отиде да го попита: „Какво става, добре ли си?“

Скела отиде при учителката, застана кротко до нея и се заслуша в нейния разговор. Не ѝпречеше, дори се преструваше, че се е покрил с наметалото на Невидимия. В главата му нахлуха хиляди боричкащи се мисли: „Спайдермен има много приятели, но завистта и нещастието на някои ги превръща в негови врагове. Дали някой от лошите не го и издебнал отзад. А си знам, че там, където е забранена зона, върлуват злите. Всеки път предупреждавам приятелите си, че там не е готино. Трябва да се усъвършенстваме, за да можем да преминем на следващо ниво. Така ще можем да се борим с лошите и да вървим напред. Но всички заедно трябва да спечелим нови сили, защото всеки е различен и силен със своята сила. Обединявайки различните ни сили, ставаме по-силни. Стоун винаги ми казваше, че той е най-силен, защото бил като камък и не мисли, че другите могат да помогнат в битката. Все тичаше напред  и искаше той да е първи. Другите му се струвахме излишни. Всеки път се чудех, защо? Беше ми интересно какво е намислим, как ще продължи напред, не му ли е скучно да е сам в нашата игра.“

Като затича към спортната зала се обърна към отряда от момчетата и каза:

– Стойте, за ще се справя сам. Ще взема камъка и ще го донеса тук при вас. Ще видите. Аз мога. – каза Стоун.

Скела се страхуваше да не се е случило нещо лошо на Стоун, но мислите му не искаха да примат лоши сценарии и той започна да мисли за хубави неща. „Със сигурност Стоун може да се справи дори и с най-лошите врагове, стига да иска да се концентрира.“  – си мислеше Скела. „Когато мислиш добро на другия, не може да не се случа поне част от него.“ –  надяваше се момченцето.

Дочу думите на учителката, която потвърди, че отзад при спортната зала има няколко големи зейнали шахти.  Да, със сигурност, това са тези магически портали, за които често си мислеше Скела. Портали, през които можеш да примениш към други светове и там да срещнеш непознати същества. В играта „Спайдермен спасява света“ има възможност спайдермен да прави невидима връзка с други светове. Скела и приятелите му не знаеха как се случва това. Затова бяха решили да правят проучаване и дори да експериментират трикове, за да достигнат до портала. За това си трябваше любопитство, смелост и малко авантюризъм. Всяко междучасие се оптиваха да разиграят сцена, в която Спайдермен трябва да спаси някой от героите, в които се трансформираха и да намерят портал за други светове. В най-интересния момент винаги звънецът така силно дрънчеше, че децата вмигом излизаха от образ и се втурваха към класната стая. Докато стигнеха до стаята си разказваха един през друг как са искали да продължат да търсят портала и си даваха дума на следващия ден да продължат да играят и да търсят заедно, за да се справят по-бързо.

– Ще говоря с директора и ще разрешим този проблем. – обеща учителката. Обърна се към децата и ги помоли да извадят блокчетата и да нарисуват рисунка за първия пролетен ден, докато тя се върне от кабинета на директора.

Порталът към нови светове

„Дали порталът се е отворил и къде ли е сега Стоун? Надявам се да ни даде знак и следа, за да можем да го последваме. Това е част от мисията на нашия отряд на героите. Дано да не е срещнал същества, които да се ядосат, че чуждоземец е открил техния свят и да си мислят, че са застрашени. Мисля си ,че Стоун трябва да прояви гъвкавост и да не си мисли, че е всесилен както винаги. Дали ще се съумее да превъзмогне своята самувереност?“ – си мислеше Скела.

Отиде при един от приятелите си и му пошушна:  „Стоунт е намерил портала. Сега сигурно е на непознато място. Трябва да му помогнем. Нека да му подадем знак да бъде съобразителен с обитателите на планета. Искаш ли да измислим послание и да го предадем към нашия приятел?“ – попита Скела и седна замислено на чина.

Подпря главата си на двете си ръце, разчорли русолявата си главица и предизвика съвсем съзнателно мислите си да работят за разрешаване на проблема как той и приятелите му да отправят знак. В следващия момент изправи главата си, очите му бяха широко отворени, пое дълбоко въздух и извика почти на глас: „Сетих се, знам как да изпратим послание!“

Побитите камъни

В началото на зимата в урок по „Човек и природа“ учителката беше подготвила урок за Побитите камъни край Варна, с който искаше да провикира децата да мислят и запомнят място, което е значимо за България и в същото време носи своя история, дух и завладяваща легенда. Тя прожектира снимки от мястото, разказа легендата и нарисува основните герои. Междувремнно напомни за българските приказки и героите, които са добри и смели и винаги побеждават злите герои и същества. Урокът беше много забавен и децата с голямо удоволствие слушаха за Побитите камъни и участваха с ухота с отговори, когато учителката задаваше въпроси.

Скела също бе запомнил легендата и енигматичната подредба на камъните. Сега в този съдбоносен момент той беше напълно убеден, че това е ключът към посланието към неговия приятел. Скела беше запомнил дума по дума легендата за Побитите камъни. Героят, който жертва своето безсмъртие, за да спаси девойката от титаните. Господ наказва момчето с живот на смъртен, но и наказва титаните като ги вкеменява и те завинаги остават големи побити камъни.

В междучасието сподели плана си с останалите приятели и показа чертеж на разположението на камините, чрез които да напишат на Стоун да бъде доброжелателен и ако има нужда да ги повика на помощ. Скела каза: „Важно е да ги подредим така – няколко човечета, които се държат ръка за ръка. Така Стоун ще разбере, че ние сме готови да му помогнем и ще ни даде знак или пък ще намери пътя към портала за нашия свят.“

Така и стана. След училище всички отново отидоха в задния двор, започнаха да събират камъни и да ги подреждат според чертежа.  Учудиха се, че камъните бяха много, но успяха за кратко време да напрвят поредица от знаци. В момента, в който седнаха на тревата до починат и да видят какво ще стане, изведнъж чуха вик.

– Момчета, къде сте? Учителката ви търси. – започна задъхано да говори едно от момичетата, което винаги се грижеше някой да не пропусне нещо.

– Стоун е добре и утре ще се върне. Раната от падането не е много страшна. – добави тя. Момчетата се спогледаха и се усмихнаха, защото знаеха, че посланието е проработило. Не искаха да издават мястото с портала и защо са събирали камъните. Затова тичешком се запътиха към следобните занятия и споделиха на всички, че са събирали камъни, за да не спъват повече децата, когато тичат на двора.

„А и трябваше да спасяват света!“ – мислеха си те.

Share this:

Leave a Comment

Your email address will not be published.